Речта е функция на мозъка, а мозъчните структури узряват в определена възраст. Неврологичните критерии за норма отговарят на специфичните етапи на развитие на мозъчните функции.
Например до 1,5 години малкият мозък се активира – детето започва да ходи, а ако е на 2 години и не ходи, родителите разбират, че това не е „индивидуалност“ и ако го съберат с футболисти, за да се „научи“, то това няма да има желания ефект. При неговорещо дете е същото – ако го изпратят на детска градина, за да се научи от другите деца, това едва ли ще се получи.
Ако детето не говори на 2 години, значи има конкретен проблем, който трябва да се намери, за да му помогнем да компенсира. Да чакаме и да вярваме в приказките, че „проговорил на 5 години и станал учен“ е само губене на терапевтично време. Речта се формира в зоната на Брока (моторна функция – производство на реч) и зоната на Вернике (сензорна функция – разбиране на речта), те обикновено се активират до 2 години.
Ако детето на 2 години няма фразова реч, това означава, че има дисфункция на някои речеви области на мозъка или по-сериозна причина за забавяне на развитието, следователно бездействието и неправилната терапия водят до последствия, които след 6 години вече не могат да бъдат компенсирани. Пластичността на мозъка е най-голяма до 6-7 години; ако детето започне терапия на 2-2,5 г., тогава шансът да се върне към нормата е много голям, а ако започне на 4-5 години, остават година-две и терапията може само да подобри състоянието му, а не да го възстанови напълно.
Деца, които самостоятелно, без корекция, започват да говорят на 3-годишна възраст и по-късно, които някои хора използват като пример, „съседът ни започна да говори на 3,5 и всичко е наред“ – това са КОМПЕНСИРАЛИ ДЕЦА. Това означава, че или мозъчната дисфункция е била лека и мозъкът е успял сам да възстанови функцията на говорната зона, или причината е била в недобро социално развитие – социална занемареност или невроза (психологичен проблем). Така или иначе, в края на краищата – на 7 години, когато тези деца тръгнат на училище, повечето от тях получават диагноза ADHD (хиперактивност с дефицит на вниманието) или дисграфия, дислексия – нарушение на процесите на четене и писане. Така че колкото по-скоро започне логопедична и психологическа работа с детето, толкова по-малко проблеми ще има то в бъдеще.
Какви изследвания трябва да се направят, ако детето не говори на 2 години?
Разбира се, трябва да започнете с преглед при невролог, УНГ специалист (защото понякога причината за забавеното развитие на речта е увреждане на слуха) или психиатър. Извършете всички предписани изследвания – аудиограма, ЕЕГ и др. Посетете логопед или психолог, който ще обследва интелигентността, перцептивните функции, висшите психични функции на детето и ще помогне за разработването на терапевтична програма въз основа на индивидуалните нужди на вашето дете.