Ако някой възрастен даде волно или неволно алкохол на дете и то попадне в токсикологията, това е престъпление и се сезира прокуратурата, влизат в ход отделите „Закрила на детето“ към социалните власти. Същото важи за тютюнопушене и дроги, леки или тежки. Ако някое дете попадне в лапите на порноиндустрията или хазарта, веднага избухва скандал и обществото реагира осъдително. Защото малолетните и особено децата не могат сами да направят адекватна преценка за вредата на споменатите явления върху здравето им, телесно или психично. Всички тези деяния са подсъдни и се носи наказателна отговорност за тях. Но не и за една нова зависимост, която е на път да се превърне в пандемия.
Това, което за възрастния в малки дози може да носи минибягство, удоволствие и успокоение с алкохол, цигари, дроги, безразборен секс или хазарт, за малолетните е катастрофа. Какво е общото между всички видове зависимости?
Зависимостта унищожава системата за възнаграждение и оценка в мозъка на всички стимули от реалната среда. Тя проваля взаимоотношенията и обрича човека на самота. Отчуждението, апатията и липсата на каквито и да е импулси за участие в живота са характерна особеност на зависимите хора.
Да бъдеш сам, е тежка последица от придобития поради коя да е зависимост „синдром на липсващото възнаграждение“ – сам си, защото не разпознаваш собствените си емоции и тези на другите, сам си сред другите. Нищо не носи удоволствие на зависимия, дори и предметът на зависимостта – дори и той след определено време носи само болка и самота. Невроучените описват този синдром като липса на допамин в системата за възнаграждение в мозъка, която е в основата на всяко учене и всяко развитие.
Аутизъм на български означава „сам“
Мозъкът и нервната система на зависимите хора работят по-различно от тези на здравите. Разликите са категорични и най-големият проблем не са нито когнитивните, нито емоционалните дефицити, дори не са психо-телесните симптоми. А самотата!
В душата си човек става чужд на самия себе си, превръща се в анти-себе си, става някой друг, който замества човешкото присъствие с безразличие. А в резултат идва и липсата на какъвто и да е интерес към другите. И това е най-страшното човешко състояние.
През миналия век, по едно и също време, е въведен термин от двама независими изследователи, Канер и Аспергер, за описанието на деца с особено и много специфично неврологично нарушение – аутизъм. Аутизъм на български означава „сам“.
Причините за появата му са комплексни – генетични, вътреутробни, неврологични. Прогнозата е също спектърна, някои деца могат да се научат частично да разпознават емоционалните послания на другите и да водят пълноценен живот в обществен план. Други имат нуждата от пълна и доживотна грижа от страна на обществото.
Всяко пето дете с аутизъм?
Разпространението на аутизма до края на XX век e около 1% в световен мащаб, а днес е между 8 и 10%, а в някои страни – до 20%. Нашите наблюдения в Центъра за функционална оценка показват, че ръстът на заболяването се дължи на явление, което през последните десетилетия влезе тихо в обществото ни и започна да уврежда децата ни. Нарекохме го „псевдоаутизъм“, а отскоро и „аутизъм 2.0“, или „придобит аутизъм“, защото и опитните специалисти не могат да открият разликите между оригинала и новопоявилата се втора версия. Тя е плод на дигиталното общество и това е най-видимо в поколението алфа, което изцяло се развива в дигитална среда, със значителна употреба на екрани от най-ранна възраст, дори от раждането – телевизия, смартфони, таблети, компютри. Тези деца бързо развиха свой собствен облик като поведение, интереси, способности.
Не! С екранна зависимост
Но нека да погледнем в тъмната страна на повсеместната дигитализация и ранното излагане на децата на екранни устройства. То наистина е опустошаващо. На всеки 50 деца, водени в Центъра за функционална оценка с поставена диагноза аутизъм, само едно е наистина с разстройство от аутистичния спектър. Другите са с екранна зависимост!
Какво е екранна зависимост? Съществуват обективно измерими индикатори във функционирането на мозъка и нервната система, които могат да разкрият кога става дума за екранна зависимост. Ако при аутизма се наблюдава хетерогенна степен на будност на есенциалните невронни мрежи, едните са дълбоко спящи, а другите – свръхбудни, то при екранната зависимост има по-хомогенно забавяне на коровата активност и обърната функционална асиметрия на кората. При аутизма може да се измери също локална хиперсвързаност и транскортикална хипосвързаност на невронните мрежи. Или с други думи, има ясно различими функционални маркери за аутизъм и за детската екранна зависимост.
Нека да изведем една работна дефиниция за екранната зависимост. Високото остойностяване в мозъка на стимулацията чрез екрани за сметка на участие в живия живот и общуването с другите на живо е функционално нарушение, което води до спектър от симптоми и дефицити, както телесни, така и емоционални, интелектуални и личностни, което можем да означим като „екранна зависимост“.
Освен характерното успокоение при екранна стимулация, дължащо се на хипнотичното успиване и забавяне на работата на кората на мозъка, се наблюдават и удоволствени реакции на телесен и емоционален план, както и влечение към този вид стимулация за сметка на всичко останало в реалността.
Зависимостта се характеризира с вегетативни кризи при отнемане на екраните, апатия и нежелание за участие в истински дейности, нарушения в съня, дефицит на внимание, дефицити в логическото мислене, езикови дефицити, нарушения на паметта, сензорна и пространствена дезориентация и неадекватност, невъзможност за обработка на информация при четене на текстове, монодиети, придържане към стереотипно поведение, ритуалност, нежелани съпътстващи движения и/или тикове, генерализирана тревожност, която постепенно преминава в депресивност.
Загуба на интерес към живия човек
Особено тежко се проявява заболяването в ранна детска възраст 0 – 3 години. Започва се с изпълнение на всекидневни дейности пред екран – хранене, обличане, стоене мирно на обществени места, по време на пътуване. Продължава със запълване на свободното време и преодоляване на „скуката“, загуба на всякакъв интерес към живия човек, родител или други деца. Ако в тази възраст се загуби стойността на живия пример от родителя или настойника, детето престава да има интерес да се превърне в някой като тях, тоест да стане човек, да придобие съзнание, самосъзнание и в крайна сметка самостоятелна личност.
При развита екранна зависимост в този период се нарушава пространствената ориентация, наблюдава се халтавата походка, забавяне на физическото развитие, появяват се типични нарушения в сензорната интеграция – хипо- или хиперчувствителност към определен вид стимули, силна привързаност към определени играчки, обекти или дейност, стереотипност, ритуалност, типични истерични кризи, нежелание за промяна и учене на нови неща.
Каква е разликата с аутизма?
Въпреки препокриването на спектъра от симптоми при аутизма и екранната зависимост има ясни разграничителни линии не само като диагностични маркери, но и най-важното – като адекватен терапевтичен подход.
Аутизмът, както вече споменахме, е по рождение и се характеризира с различни неврологични промени в мозъка и нервната система, докато екранната зависимост е придобита в резултат на екранна дейност. Развитието на детето се закотвя на възрастта, на която се появи екранната зависимост, и започва регрес към инфантилност и загуба на вече придобити способности в различна степен.
Докато аутизмът е нелечим, то екранната зависимост е обратима и подлежи на терапия до пълното връщане на детето в неговия път на развитие. Детоксът и психотерапията доказано не работят в световната практика. Но ние намерихме път, път за човека през виртуалните „огледални“ светове, без да развива зависимост към тях, чрез невротерапията „Екранни деца®“.
Важно е да разберем, че се води война на територията на всяко дете, в крехкото му тяло, душа и личност. Една тиха война, в която сме на страната на разрухата повече, отколкото си даваме сметка – къде с действие, но повече с бездействие. Индустрията на огледалния свят държи в плен съдбата на децата ни и само от нас зависи дали те ще могат да пораснат.
Време е да се събудим!